|
|
КОГА ДА ГЛЕДАМЕ И КОГА ДА НЕ ГЛЕДАМЕ НАЗАД?
Скъпи братя и сестри,остава още съвсем малко време до края на тази и началото на новата година.Обикновено когато наближат тези празници,човек е склонен да се връща назад в миналото и да прави равносметка на своя живот.Как мислите,това добро ли е или не? Интересното е,че в Библията има текстове,които ни съветват да си спомняме за миналото,да не го забравяме и други,които ни съветват да не гледаме назад.Тогава човек с право може да си зададе въпроса: КОГА ДА ГЛЕДАМЕ И КОГА ДА НЕ ГЛЕДАМЕ НАЗАД?И ако гледаме то на какво трябва да обърнем внимание и на какво не?
Представете си,че вървите по главната улица и в един момент се обърнете назад.Какво ще видите? Едни ще видят красивата празнична украса.Други,шарените дрехи по витрините.Трети обаче ще обърнат внимание на калните плочки,шахтите без решетка,хартиите и фасовете разпръснати по земята,мръсните,грозни, бездомни кучета,които се разхождат и т.н.И донякъде от това,кой на какво спира своето внимание зависи дали ще си запази празничното настроение или не.
Същото е и в духовния живот.Когато се обръщаме кум своето минало там непременно ще видим и добро и лошо.Никога само едното.
И така,за кои неща Бог ни съветва да не гледаме назад?
1-во:На греховете,които сме извършвали в миналото.
Защо? Защото Бог казва в Исая 43:25 ст. ,,Аз, Аз съм, Който изтривам твоите престъпления заради Себе Си, И няма да си спомня за греховете ти.” А в Михей 7:19 ст. Изново Той ще се смили за нас, Ще стъпче беззаконията ни; И Ти ще хвърлиш всичките им грехове в морските дълбочини.
Всеки,който се рови в своя минал греховен живот трябва да знае,че Сатана стои до него.Той издебва подходящия момент и идва при нас с един голям списък с наши минали грехове.Елена Вайт пише по този въпрос следното:,,Сатана знае с голяма точност греховете,с които е изкушил Божиите чада и той поднася обвиненията си против тях,обяснявайки, че чрез греховете те са отблъснали Божията закрила и иска да му се даде правото да ги унищожи.”
Всеки човек преживява това може би ежедневно.Всеки има грехове,които е извършил в миналото.Но по-важният въпрос е,дали сме се покаяли за тези грехове, дали сме ги изповядали пред Бога?Ако сме сторили това то тогава Бог ни казва,че не си спомня за тези наши грехове.Уверява ни,че ги е хвърлил в ,,Марианската падина” Тогава защо трябва да угаждаме а дявола и да се правим на тежко водолази?Ако ти си изповядал своя грях и си се покаял,то тогава повече не мисли за него. Той вече не съществува.
2-ро:Не гледай назад кум миналите си неуспехи.
Не позволявай някакъв неуспех в миналото да ти попречи да служиш на Бога сега.
В Изход трета глава е записан един случай,при който един неуспех в миналото за малко щеше да попречи на един човек да извърши велико дело за Божия народ.Сигурен съм,че вече се досещате за кого става дума,това е Мойсей.В Изх.3:7-10 ст. се казва:
,, И рече Господ: Наистина видях страданието на людете Ми, които са в Египет, и чух вика им поради настойниците им; защото познах неволите им. И слязох, за да ги избавя от ръката на египтяните, и да ги заведа от оная земя, в земя добра и пространна, в земя гдето текат мляко и мед, в земята на ханаанците, хетейците, аморейците, ферезейците, евейците и евусейците. И сега, ето, вика на израилтяните стигна до Мене; още видях и притеснението, с което ги притесняват египтяните. Ела, прочее, сега, и ще те изпратя при Фараона, за да изведеш людете Ми израилтяните из Египет.''
,,О,господи,за мен това е голяма чест.Веднага си стягам багажа и тръгвам да изпълня Твоята воля.”
Така ли отговори Мойсей?Това ли е записано във вашите Библии? Не.Мойсей започна да се оправдава, опита се да отклони Божията покана,дори се опита да излъже Бога.Той каза:,,Аз съм тежко езичен.Аз не мога да говоря добре.Не мога да бъда убедителен.” Всъщност това вярно ли беше? Нека отворим Библията на Деян.7:22 ст. където ни се казва нещо много интересно ,,И Моисей беше научен на всичката египетска мъдрост, и бе силен в слово и в дело.''
Тогава каква беше истинската причина за това негово поведение? Дълбоко в гънките на мозъка му се бе загнездил спомена за един неуспех от преди четиридесет години.
Докато растеше в двореца,Мойсей мечтаеше да дойде денят,в който ще може да освободи своя народ.Плановете му бяха той да ги поведе на бунт и чрез военна сила те да се освободят от робството.И ето,че един ден Мойсей вижда как един египтянин бие един от евреите,кръвта му кипва и той убива египтянина.Тогава си каза в себе си:,,Ето сега дойде моя час.Евреите ще видят,че аз съм на тяхна страна,ще се обединят с мен,аз ще ги поведа на бунт и ще ги освободя.”
Само че последва огромно разочарование.В Изх.2:13,14 ст. четем:Излезе и на другия ден, и ето, двама евреи се спречкаха; и каза на обидника: Защо биеш другаря си? А той рече: Кой те постави началник и съдия над нас? Искаш ли и мене да убиеш, както уби египтянина?
,,Кой те е поставил господар над нас?” попита единия евреин.,,Ние не сме го искали.”
Тогава Мойсей разбра,че те не искат да го следват,не го избират за свой водач и избавител.Неговият план се провали тотално.Вероятно си е помислил,че не той трябва да освободи народа.
Сега след четиридесет години Бог го призовава да направи това,което не успя в миналото.Но спомена за неговият неуспех изплува с пълна сила.,,Аз не успях тогава,когато все още бях млад и силен.Моят народ не ме последва,та сега ли,когато съм вече на осемдесет години?”
Скъпи братко,скъпа сестро,и ти скъпи приятелю,има ли горчиви спомени от минали неуспехи в твоя живот.А днес чувстваш ли призив от Божия страна да направиш точно това,в което си се провалил в миналото?Не гледай назад.Онова си остава в миналото.Днес е твоят ден. Забрави неуспеха и продължавай напред.
3-то:Не гледай назад към миналите грешки, обиди,лоши думи,които ти е казал твоят ближен.
Един мъж се напил на едно празненство и се държал много непристойно.Когато изтрезнял на следващия ден съвестта му започнала да го мъчи.Той отишъл при своята съпруга и я помолил за прошка.Тя го прегърнала, целунала го и му казала:,,Аз вече ти простих.Всичко е вече забравено.”
Съпругът се успокоил,но през цялата следваща седмица жена му непрекъснато му напомняла онова, което направил на празненството.Накрая мъжът не издържал и попитал съпругата си:,,Нали каза че ми прости и забрави.Тогава защо постоянно ме връщаш към този унизителен случай?” Жената отговорила:,,Аз простих и забравих,но не искам ти да забравяш,че аз съм ти простила и съм забравила.”
Братя и сестри,подобно на това семейство може и ние да си мислим,че сме простили,но забравили ли сме? На всеки се случва да има обтегнати отношения с някого. Прощаваме си един на друг,но раните продължават да болят.Тогава ние простили ли сме наистина? Спомнете си как Бог прощава.Не си спомня вече.Когато простим на някого повече не трябва да гледаме назад и да му припомняме стари провинения.Трябва да го забравим напълно.
Тогава какво да гледаме когато решим да си спомним миналото?
1-во:Спомни си за Божиите благословения-Пс.103:2 ст. ,, Благославяй, душе моя, Господа,
И не забравяй ни едно от всичките Му благодеяния.
Когато се обърнем назад в своя живот виждаме ли Божиите благословения,или трудностите проблемите неуспехите ги засенчват?
Каквито и трудности и горчивини да имаме не трябва да забравяме Божиите благословения.Те са несравнимо повече.ю
Има една много хубава песен в зелените песнарки, която казва:,,О,изброй подробно ти сега
Божиите благословения
най-подробно,о,изброй ги ти
и ще видиш Бог те люби както вси.
2-ро:Не забравяй чудните опитности,които Бог ти е подарил-Пс.105:4,5 ст. ,,Търсете Господа и Неговата сила;Търсете лицето Му винаги. Помнете чудесните дела, които е извършил.Знаменията Му и съдбите на устата Му,”
Бог подарил ли ни е чудни опитности? Добре е да си спомняме за тях.Защо?Защото те ще ни дават увереност в нашите изпитания.
Добър пример в това отношение е Давид.Когато беше изпратен да види как са братята му,той стана свидетел на нещо което накара кръвта му да закипи.Един три метров великан си позволяваше да хули израилевия Бог. Изненадата му беше голяма когато видя,че никой от силните мъже не дръзна да застане срещу него.Тогава Давид отиде при царя и помоли за разрешение той да се изправи на двубой срещу Голиат.И забележете какви бяха неговите мотиви:1Царе 17:34-37 ст: ,,А Давид рече на Саула: Слугата ти пасеше овците на баща си; и когато дойдеше лъв или мечка та грабнеше агне от стадото, аз го подгонвах та го поразявах, и отървавах грабнатото от устата му; и когато се дигнеше върху мене, хващах го за брадата, поразявах го, и го убивах. Слугата ти е убивал и лъв и мечка, и тоя необрязан филистимец ще бъде като едно от тях, понеже хвърли презрение върху войските на живия Бог. Рече още Давид: Господ, Който ме отърва от лапата на лъв и от лапата на мечка, Той ще ме отърве и от ръката на тоя филистимец.”
Всеки човек рано или късно се изправя пред своя Голиат.Тогава миналите опитности могат много да го укрепят и да му помогнат да не забрави кой е Този,Който се грижи за него и може да го преведе през всяка ситуация.
И така,стоим пред прага на една нова година. Обръщайки се назад към миналото и правейки равносметка на своя живот,на какво трябва да обърнем внимание?На лошото?На трудностите?На обидите? Всичко това е там,но на него ли трябва да обръщаме внимание?Не.Трябва да обърнем внимание на Божиите благословения,на опитностите,които ни е подарил.Да Му благодарим,че ни е превел през тази година и ни е довел една година по-близо до целта-Новият Ерусалим.
И като мото за през новата година бих искал да прочетем думите на ап.Павел във Фил.3:13,14 ст.
,, Братя, аз не считам, че съм уловил, но едно правя, - като забравям задното и се простирам към предното, пускам се към прицелната точка за наградата на горното от Бога призвание в Христа Исуса.”
Нека Бог ни помогне така да постъпваме в своя живот. Забравяйки всичко лошо,неуспехи,обиди,грехове,да гледаме напред към Бога и Той ще ни въведе в Своя вечен град.
Амин
|
